отпàдналост, -ттà, мн. няма, ж. Отгл. същ. от отпаднал. Една сладка отпадналост обхващаше цялото му тяло и дрямка тежеше на клепачите му. Елин Пелин. Той я погледна отново, обезпокоен и замислен. В гласа ѝ долови равнодушие и отпадналост, трепет на мъчителна неврастения. Дим. Димов.
|