отпечàтък, мн. -ци, м. 1. Диря, белег, получен от допир или натиск. Кучетата се щураха из пруста и оставяха връз мазилката кални отпечатъци от пръстите си. Йовков. Край Широката река той видя прясна човешка следа и позна отпечатъците от ботушите на Янко. Ем. Станев. 2. Прен. Следа, отражение на въздействие и влияние. Очите му имаха строг и безстрастен поглед, с отпечатъка на съзнанието за дълга. Вазов. Българите и всичките християни носеха на лицето си и в нравите си отпечатъка от гнета на тъмничния живот. Величков. Слагам отпечатък. Нося отпечатък. 3. Отделно издаден екземпляр на статия, студия и др., поместена в списание, сборник и пр. Отделен отпечатък.
|