отплèсвам, -аш, несв.; отплèсна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. отплèснат, св., непрех. 1. С плескане правя нещо да отиде, да отхвърчи настрана. 2. Прен. За поглед, мисъл и под. ‒ насочвам на друго място. Лятото съвсем и отплесна мислите. То дойде с хиляди нови залисии ‒ с тежка, непосилна работа, която като че никога нямаше да се свърши. Г. Караславов. Какво разбра от живота си той... ‒ въздъхваше тя, па отплеснеше поглед по тъмносинята шир на водите, набраздени от есенния вятър. П. Ю. Тодоров.
|