отпòр, мн. няма, м. Противопоставяне, отблъсване на нападение; съпротива. Напоследък Евгений го виждаше по-весел и жизнерадостен и си обясняваше това с все по-твърдия отпор, който съветските войски даваха на хитлеристките нашественици. Дим. Ангелов. Оказвам отпор.
|