отпрàвям се, -яш се, несв.; отпрàвя се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. Упътвам се, тръгвам в някаква посока. Белчо се отправи по пътя към реката. Елин Пелин. Отправих се към върбите и надникнах през сплетените клонове. Мих. Георгиев. Самолетът се отправи на изток. || Насочвам се. Когато вечерно време легна да спя у нас на чардака, очите ми се отправят към звездното небе. Елин Пелин. Лазар премести поглед към него... но само за миг, веднага след това очите му се отправиха отново през прозореца. П. Спасов.
|