отпрàщам, -аш, несв.; отпрàтя, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Накарвам някого, който е нежелан или ми пречи, да се махне, да си отиде; отстранявам, изпращам. Често пъти нарочно дори гледа да стане заран по-рано или през деня да отпрати нейде невястата, та тя сама да си свърши една или друга работа, която инак би поела снахата. Влайков. А Дешка, като видя, че мъжът ѝ се метна отвъд, отпрати набързо Кочовица и се спотаи до зида. Ст. Ц. Даскалов. 2. Изпращам някого да отиде на друго място. Гоце отпраща четата си в Струмишко. Яворов. Влиза мама Отпраща кака да се постегне и постъкми. Влайков. Гостите започнаха да идват... Борис ставаше да ги посреща и ги отпращаше горе. Дим. Талев. 3. За звук ‒ пращам наново, връщам отдалеч; отеквам. Ехтели долове от глас благовестни, / отпращали ека гори, канари. Вазов. Миналото ‒ ах, остана то тъмен край, от скърби заледен, / и от там отпраща тя към мен / своя скръбен вик: защо, защо? Дебелянов. отпращам се, отпратя се страд.
|