отпỳскам и отпỳщам, -аш, несв.; отпỳсна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. отпỳснат, св., прех. 1. Преставам да държа, пущам нещо или някого. Отведнъж Станка отпусна Цветината ръка, пребледня. Елин Пелин. Детето бе сито, ‒ с ръчички улови / блажената майчина гръд и налапа / то зърното розово, в миг дяволито / засмя се и пак го отпусна. Ем. п. Димитров. Огнянов отпусна бинокъла. Вазов.|| Оставям свободно да лежи нещо върху друго. Детето въздъхва и отпуща ръка върху топлото гръбче на котето. Д. Немиров. 2. Оставям да увисне, да се наведе, да клюмне, спускам надолу. Боли... ох, много боли! Димо повече не изтрая, отпусна глава на възглавницата и заплака. К. Петканов. Райка дишаше тежко и лежеше с притворени очи... Накрай погледна и пак отпусна клепки. Г. Райчев. И когато белият жребец на Индже трепва и отпуща опашката си чак до земята, а Индже вдига ръка, всички млъкват. Йовков. Тъмносиня руска рубашка беше отпусната над панталоните му. Йовков. 3. За нещо изопнато, стегнато ‒ оставям свободно, разпускам, разхлабвам, правя халтаво. Излезе на по-равен път, отпусна юздата и нурна поглед из жълтите ниви. К. Петканов. Пръв заспа Коджа Иван. Като са напече изутите крака и отпусна пак каиша, захърка и бай Къньо след него. Чудомир. Отпускам си колана. || За тяло, мускули ‒ държа свободно, разслабвам. Не ще отпуснем мускули железни, не ще сведеме пак чело. Смирненски. Животинският страх полека-лека отпусна снагата му и в съзнанието му трепнаха разкъсани мисли. Г. Райчев. || Отслабвам, правя да отслабне нещо. Докато се води битката за Берлин, германците съзнателно отпускат фронта на Запад. 4. Рядко. Пускам на свобода, освобождавам. Иди, ама да се не забавиш, ‒ отвърна майка ѝ, като отиваше към обора да отпусне телците. Влайков. Повели да ми върнат коня и оръжието и с чест да ме отпуснат на воля. Ст. Загорчинов. 5. Наддавам, продължавам, разширявам. Отпускам роклята на момичето, че му е къса. 6. Предоставям някому материални средства за използване. Отпускам заем. Отпускам помощ. Отпускам материали. Отпускам кредит. Отпускам пенсия. Отпускам стипендия. Отпускам вагон. 7. Оставям свободно да се прояви. Очите му се бяха напълнили със сълзи и той ги отпусна и протекоха те по бледните му бузи. Влайков. 8. Оставям, пускам да порасте. Отпуснал е бузи. Отпуснал е корем. отпускам се, отпущам се, отпусна се страд. □ Отпускам глас (гърло) (разг.) ‒ пея, викам силно. Отпускам си сърцето (душата) (разг.) ‒ успокоявам се, разведрявам се. Отпускам някому юздите (разг.) ‒ оставям без надзор, без контрол; разпускам. Отпускам очи ‒ гледам надолу. Отпускам ръце ‒ бездействам, не правя нищо, безсилен съм пред нещо. Отпускам си езика (разг.) ‒ приказва повече, отколкото трябва. Отпуснах му края (разг.) ‒ започнах да живея лекомислено, нашироко; разпуснах се.
|