отпỳскам се и отпỳщам се, -аш се, несв.; отпỳсна се, -еш се, мин. св. -ах се, св., непрех. 1. Пускам се от нещо, за което съм бил заловен или с което съм бил свързан; отделям се. Без да очаквам покана, аз, просто, се отпуснах от тарабите и паднах в ръцете му. Ст. Чилингиров. Ще се хвана и аз да поиграя ей там е-е, до Донка лелина и до другото момиче... ‒ Донка взе та се откъсна Ами сега, ако се отпусне и Райка? Влайков. || Оставам свободен, не съм държан повече, клюмвам, увисвам. Над ритлите изчезна бяла Янки на пребрадка и леко се отпусна дълъг остен. Елин Пелин. 2. Сядам, лягам, облягам се някъде свободно. Прилоша ми нещо! ‒ отговори Душко, безсилно се отпусна на един стол в ъгъла. Елин Пелин. Зави му се свят, прилоша му. Той се отпусни на меката влажна пръст. Ст. Загорчинов. Най-после тя притихна, отпусна се на рамото му и се залепи като дете, което заплашват да откъснат от прегръдките на майката. Г. Караславов. 3. Спускам се надолу, увисвам. И хаджи Генчо се ухилил така, щото едната му вежда се вдигнала нагоре, а другата се отпуснала надоле. Каравелов. Ръцете му се отпуснаха като отсечени и удариха като бухалки по бедрата му. Елин Пелин. Поработи Стоян около два часа време, колената му се присвиха, рамената му се отпуснаха. Дим. Талев. Вятърът утихна съвсем, знамената се отпуснаха. А. Гуляшки. || За поглед ‒ помествам се надолу, спускам се. Гърдьо срещна погледа му, разбра какво мисли, в очите му светна нещо, но тозчас погледът му се отпусна пак, изпълнен с мъка и примирение. Йовков. 4. Увеличавам обема си като ставам по-мек, не стегнат, не сбит. През нощта валя хубав пролетен дъжд... Земята беше се отпуснала, беше се освободила от огъня, който я пукаше. Елин Пелин. Тестото се отпусна. 5. За лице, тяло ‒ изгубвам напрегнатост, стегнатост. Сините му очи се разшириха от учудване, лицето му се отпусна и сякаш изведнъж оглупя. Йовков. Цялото му тяло натежаваше, отпущаше се безсилно. 6. Преставам да се срамувам, да се стеснявам. Изпърво тя говореше с малко стеснение, па после неусетно се отпусна и продължи вече свободно и с увлечение. Влайков. Най-сетне той се отпусна и почна да ѝ говори на „ти“. Дим. Димов. „Колко леко стана всичко“ ‒ помисли си той и се отпусна, като че някакъв тежък и досаден товар се смъкна от плещите му. Г. Караславов. || Не се въздържам, свободно правя каквото ми се иска; разпускам се. Подхвърляха си думи, наддумваха се, пущаха шеги и от сърце се смееха. Тъй се бяха увлекли и отпуснали, че не забелязаха кога дойдоха при тях дядо Костадин и Маревката. К. Петканов. Свърши ли работата, за която е дошла, тя не бърза да си иде, ами се отпусне да приказва каквото ѝ дойде на ума. Влайков. 7. Преставам да пестя, почвам да харча много. Бае Стояне, дай още половин кило! ‒ Стига, бре, Атанасе. Ти уж беше въздържател, пък днес какво си се отпуснал. Елин Пелин. 8. Отдавам се напълно на някакво чувство, не мога да се въздържам и владея. Тя няма защо да плаче, ами много да се не отпуска, ‒ додаде наставнически той. Г. Караславов. И тя се отпусна в мъката си, зарони сълзи. К. Петканов. 9. Не работя енергично, отслабвам енергията, с която работя. Ако има грешки и пропуски, не бива да се отпускате, не бива да се отчайвате от тях. Вежинов. Слушай, ‒ рече Казакът някак наставнически, ‒ ние сме се отпуснали като баби и ще изгубим, казвам ти ‒ Какво ще изгубим? ‒ Избора. Г. Караславов. Някои хора извънредно енергично се залавят за работа, но скоро се отпускат. 10. За глас ‒ ставам свободен, силен, разнасям се нашироко. С вихрите шеметни в пристъп неравен, / вън погребален се носи далеч, / бликне разплакан, издигне се плавен, / и се отпусне сподавен и бавен, / шепнейки горестна реч. Смирненски. 11. Започвам да се разтапям, да омеквам. От оня ден малко като че бе позамръзнала земята. Сега се е отпуснала, поовлажняла е, станала е ровка. Влайков. □ Времето се отпусна ‒ става по-топло. Нервите ми се отпускат – успокоявам се. Сърцето ми се отпусна ‒ успокоих се.
|