отпускàр, -ят, -я, мн. -и, м. Разг. Човек в отпуск от работа, от армията и др. Тия войници бяха от фронта ‒ отпускари. Йовков. Влакът беше пълен с войници отпускари, които отиваха на юг, към Завоя на Черна и Каймскчалан. А. Каралийчев.