отпỳснат. 1. Прич. мин. страд. от отпусна. 2. Като прил. ‒ а) Легнал, проснат неподвижно, безсилно. Той седеше на сянка, облегнат до дънера на дебел дъб, с присвити крака, с ръце отпуснати на колене. М Марчевски. б) Оставен свободно, увиснал. Върху водата засияла докосват чайките крила: / далече нейде лодка бяла стои с отпуснати весла. Н. Фурнаджиев. Ръченикът и не беше забраден, а с отпуснати настрани краища. Йовков. Банков беше към тридесет и няколко годишен мъж, немного висок, с тесни, отпуснати рамена. Дим. Талев. Той беше висок, снажен човек, мълчалив и навъсен, с дълги, отпуснати мустаци. Г. Караславов. в) За пружина и под. ‒ който не е навит. Отпусната пружина. || Ненапрегнат. Двамата кътници седнаха да починат. Хладният вечерник стегна отпуснатите им тела. К. Петканов. Мария, дебела, с месната, пълно, отпуснато лице жена..., стоеше много млада при него. Вазов. г) Апатичен, безстрастен, неенергичен. Той беше едър, кокалест човек, но отпуснат и ленив. Йовков. Той не беше уморен, чувстваше се само разнебитен, отпуснат, сломен. Г. Караславов. Отпуснат и ленив, с цигара в уста, на терасата се появи Борис. Дим. Димов. || Разпуснат, небрежен, немарлив, тромав. Той беше едър, рус човек, със сини очи, но отпуснат и немарлив в облеклото си. Йовков. Мършавият и отпуснат общински слуга, който караше кабриолета, бе свикнал с тия пътувания на селския големец. Вежинов.
|