отпъ̀вам, -аш, несв.; отпъ̀на, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. опъ̀нат, св., прех. 1. Откачвам, освобождавам нещо запънато. И тя издигна револвера, насочи го в гърдите си и отпъна. Вазов. 2. Разг. Отмъквам, открадвам, отнасям. Помислих, че е отишел във вагона да прегледа да не е отпънал някой килимчето му. Ал. Константинов. Сто пари ‒ сто пари... Отпънали ги от майка си и туй-то. Ц. Церковски. отпъвам се, отпъна се страд.
|