отпъ̀вам се, -аш се, несв.; отпъ̀на се, -еш се, мин. св. -ах се, св., непрех. Разг. Откачам се, отплесвам се. Колелото се отпъна и отхвръкна настрана. || За човек ‒ отделям се, откъсвам се, откачам се. Четиринайсет години като катунари се скитаме... Отпънахме се един път от гнездото си, па и до ден днешен се носим където ни завее вятърът. Вазов. В нея (къщата) не в благоразумно да се денува: кой отдето се отпъне ‒ там влазя. Яворов.
|