|
отрàвям1, -яш, несв.; отрòвя, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Умъртвявам чрез отрова. Някои говореха,... че мъжът и Павел я отровил, за да се ожени за друга. Елин Пелин. Отровили му кучето. 2. Правя нещо да стане отровно. Па излазям пак на вън, защото димът от огнището отравя въздуха. Вазов. 3. Прен. За душевни преживявания ‒ правя нещо непоносимо, тежко, мъчително. В къщи изпълзяха като змии... сръдни, недоразумения, крамоли, и отровиха мекия домашен покой. Елин Пелин. О, как пред рой догадки аз страдая! / И как отравят ми те радостта! К. Христов. Това нещастие просто ѝ отравяше съществуванието. Вазов. отравям се, отровя се страд.
отрàвям2, -яш, несв.; отрòвя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Откривам, откопавам нещо заровено. Отравяме картофите. отравям се, отровя се страд.
|