отражèние, мн. -я, ср. 1. За вълнообразни явления ‒ изменение на първоначалната посока на светлинната, звукова или др. вълна, при което тя частично се връща; отразяване. Отражение на светлината. Отражение на звука. Ъгъл на отражението. 2. Отразен светлинен лъч; отблясък. Сините му очи... имаха езерна дълбочина, в която трептяха отраженията на всички небесни светила. Елин Пелин. Величествени огньове горят по плацовете. Техните отражения падат върху оживените бригадирска лица. Г. Караславов. Хвърлям отражение. 3. Образ на предмет, който се оглежда на гладка, полирана или огледална повърхност. Те просто се самозабравяха от възторг пред отраженията си в грамадните огледала. Св. Минков. Тая гъста маса от леко поклащащи се над водата дива птици е тъй близко до нас, че очите различават всяка багра на перата, всеки полутон и всяко отражение във водата. Ем. Станев. 4. Изобразяване на някакво явление в художествен образ. Романът дава правдиво отражение на действителността. 5. Въздействие на едно явление върху друго; резултат, отзвук, последица. Хлътват тъмните му очи и в погледа трепва безпокойният блясък на нещо изгубено, отражение на прекъснати спомени. П. П. Славейков. Великата френска революция даде отражение в много страни.
|