отразя̀вам, -аш, несв.; отразя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. За гладка, огледална или полирана повърхност ‒ възпроизвеждам образа на предмет. На една скалиста тераса се зеленеят водите на заспало езеро, което отразява сенки на намусени скали. Вазов. Съмна в сънните градини, / всяка капчица роса / отразява ведросини, / ведросини небеса. Лилиев. Седна до масата, отключи изящна кутия с огледало. То сякаш е ирония отрази хубавото ѝ лице. Стаматов. Летим през равнина..., а широките блата отразяват застиналата белезникава дълбочина на небето. Н. Фурнаджиев. 2. За лъч, звук или друго вълнообразно движение ‒ връщам в обратна посока. Преди да се скрие, то (слънцето) обливаше всичко със зловеща кървава светлина, която неподвижната вода отразяваше с металния блясък на мед. Дим. Димов. Отразявам светлината. Отразявам звука. 3. Давам външен израз на нещо; изразявам. Върху сухите, жълти лица се показват само два реда зъби ‒ и блясъкът на очите отразява алчността на гладни вълци. Л. Стоянов. Самата нощ е отразила / скръбта си в твоите очи. Лилиев. 4. Изразявам, предавам в художествен образ някакво явление или предмет. И не една от тези радости се осветляваше в моето сърце, откъдето сетне аз ги отразявах в песните си. П. П. Славейков. Изкуството отразява живота. 5. Намирам се във вътрешна зависимост от нещо; обуславям се. Кризата в малките страни отразява общата криза в капиталистическите страни. Законите на физиката отразяват закономерностите на физическите явления. отразявам се, отразя се страд.
|