отрàкан, -а, -о, прил. Разг. Който е станал опитен и леко се справя с хората и нещата, който умее да общува с хората. Той не беше учен, селянин беше, но говореше хубаво, пък и отракан човек беше. Йовков. Та такъв отворен и отракан мъж рядко ще се намери и между ония, които са завършили гимназия. Г. Караславов.
|