отрàствам, -аш несв.; отрàсна, -еш, мин. св. -ах, и отраста, -èш, мин. св. отрàстох, прич. мин. св. деят. отрàсъл, -сла, -сло, мн. -сли, св., непрех. За млад човек, дете, животно ‒ ставам голям; пораствам, израствам. Аз те знам мъничък, а ти... години се минаха... дълги... Отраснахме. Елин Пелин. Като умря Благуна, децата ѝ бяха отраснали. Дим. Талев. Бащата продължаваше да носи храна... Но щом малките лисичета отраснаха достатъчно, той започна да се вестява рядко. Ем. Станев. || Прекарвам детските и юношеските си години докато стана голям; пораствам, израствам. Василена беше отраснала при сестра си Галунка и при Василя, затуй сега и те я женеха. Йовков. Отраснал волно по гори и поля, той още не можеше да свикне с даскалския си затворнически живот. Ц. Церковски. И спомних си разхвърляните шатри на родното племе ‒ и далечните балкани, дето бях отрасла в смях и песни. Н. Райнов.
|