|
отрезвя̀вам1, -аш, несв.; отрезвèя, -èеш, мин. св. отрезвя̀х, прич. мин. св. деят. отрезвя̀л, -а, -о, мн. отрезвèли, св., непрех. Отрезнявам. Той беше доста пил..., но той съвсем отрезвя, когато Ламбрев отвори куфара, извади из малката плюшена кутия пръстена и... сам го постави на ръката ѝ. Йовков. Оная част от свободното българско общество, която даваше поддръжка на комитета, почна да отрезвява. Яворов.
отрезвя̀вам1, -аш, несв.; отрезвя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Правя някой пиян да стане трезвен, да дойде в трезво състояние. Пи още едно шише ракия и си тръгна... Още от далече той позна воловете на брата си и се спря изтръпнал. Това като че го отрезви веднага. Елин Пелин. 2. Възвръщам някого в нормалното, в обикновеното му състояние след силна възбуда, опиянение, афект. Не, аз трябва да му пиша едно сериозно писмо, да го отрезвя и да туря точка на тая застрашителна кореспонденция. Вазов. Сега беше по-спокоен, горчилката от преглътнатата обида отрезви душата му като лекарство. А. Гуляшки. отрезвявам се, отрезвя се страд.
|