отрезня̀вам, -аш, несв.; отрезнèя, -èеш, мин. св. отрезня̀х, прич. мин. св. деят. отрезня̀л, -а, -о, мн. отрезнèли, св., непрех. 1. Минава ми опиянението от напиване, ставам трезвен; изтрезнявям. Този гребне с канче, онзи му поднесе чашка и, току виж, заклати се и се сгромоляса в джибрите… Отрезнее ли, надигне се, наплиска се със студена вода и пак почне да обикаля от казан на казан. Чудомир. 2. Идвам в нормалното, в обикновеното си състояние след силна възбуда, опиянение, афект.
|