|
отрѝвам1, -аш, несв.; отрѝя, -ѝеш, мин. св. -ѝх, прич. мин. страд. отрѝт, св., прех. Избърсвам, обърсвам, изтривам. Добър вечер! ‒ обади се един човек,... като отриваше с ръкава на ризата си потта по челото си. Вазов. От мили думи и сладка песен / грижна невеста поразтушена / сълзи отрива, в устни целува / галена рожба първородена. П. П. Славейков. отривам се, отрия се възвр. и страд.
отрѝвам2, -аш, несв.; отрѝя, -ѝеш, мин. св. -ѝх, прич. мин. страд. отрѝт, св., прех. С риене изравям нещо зарито; откопавам, отравям. Той се луташе из двора, след това излизаше и отиваше на лозето..., копаеше, зариваше, после пак отриваше. Д. Немиров. отривам се, отрия се страд.
|