отривѝст, -а, -о, прил. (рус.). Който звучи рязко, откъслечно, отсечено. Движенията са нервни, разговорите ‒ отривисти и тихи. Йовков. В такива моменти се чуват само твърдите стъпки по плаца и отривистите викове на командирите. Г. Караславов.