отрѝтвам, -аш, несв.; отрѝтна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. отрѝтнат, св., прех. 1. С ритане отблъсквам, отбивам нещо. Отритвам камък. 2. Прен. Отхвърлям, отблъсквам, изоставям, зарязвам някого. На Депо му дойде на плач: Войка, за която той мислеше постоянно, сега го отритва студено и спокойно. Елин Пелин. Тази жена... ме отритна... мене,... мъжа си... Тя потъпка сърцето ми, любовта ми и най-после ме изпъди. Ст. Костов. отритвам се, отритна се страд.
|