отрицàтелен, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който не потвърждава нещо, който служи да се отрече нещо. Хаджи Ровоама направи отрицателен знак с глава. Вазов. Отрицателен отговор. Отрицателен жест. || Който не съдържа одобрение, който отрича нещо. Отрицателно отношение. Отрицателна критика. 2. Който доказва отсъствието на нещо. Опитът даде отрицателен резултат. 3. Който няма положителни качества, който не може да бъде одобрен; лош. Тази мисъл е изказана от мене много по-рано, когато рисувах някои отрицателни черти на българите. Ал. Константинов. Отрицателен тип. Отрицателни страни. || Който води до лоши резултати; вреден. Но богомилските и други ереси свирепстваха и със своите вредни отрицателни учения подравяха основите на държавата. Вазов. 4. Противен на очакванията; неблагоприятен. Намерихме, че е излишно да караме оръдия. Ще повредим околните сгради, пък и ефектът ще е отрицателен. Хар. Русев. 5. Физ. Който се отнася до този вид електричество, материалните частици на което се наричат електрони. Отрицателен полюс. Отрицателен електрически пълнеж. Отрицателно електричество. 6. Мат. За число ‒ по-малък от нула. Отрицателно число. □ Отрицателно местоимение (грам.) ‒ местоимение, което служи за отричане, напр. никой, никакъв.
|