отрицàтелно нареч. 1. С отричане, с отказване, с несъгласие. Стаматко изглежда поотпаднал: на всичките ми покани да вървим той отговаря отрицателно. Л. Стоянов. Баща ти не ти ли остави имот? Керванджията поклати отрицателно глава. К. Петканов. 2. Като отричам, не одобрявам нещо; неодобрително. Склонен съм да приема мнението на ония, които съвсем отрицателно се отнасят към моето дело. П. П. Славейков. 3. Физ. С отрицателен електрически пълнеж. Отрицателно заредени частици.
|