|
отрòвен1, -вна, -вно, мн. -вни, прил. 1. Който съдържа отрова, който може да отрови. Отровно вещество. Отровни гъби. Отровна змия. Отровен газ. 2. Прен. Тежък, мъчителен, жесток. О, махни тез думи отровни! / Чуй как стене гора и шума. / чуй как ечат бури вековни! Ботев. Наистина, при всяко негово заболяване тя беше плакала, сърцето ѝ късаше отровна мъка. Г. Райчев. И ярост отровна кипи му в гърдите / за толкова жертви и вяра, и труд, / отишли на вятър под натиска лют. Вазов.
отрòвен2, -а, -ο. 1. Прич. мин. страд. от отровя1. Но из града се носи мълва, царице, че Войсил на е умрял от своя смърт, а бил отровен по твоя заповед, като бил в палата снощи. Вазов. Доброто му настроение беше вече отровено. Йовков. Сестро,... няма да ям. Отровена съм от мъки и ядове и нищо не ми се яде! К. Петканов. 2. Като прил. ‒ а) Който е поел отрова, който е умъртвен чрез отрова. Но отровеният от ракия Еньо не издържа и след десетина мъчителни дни почина. Елин Пелин. б) Пропит с отрова, станал отровен. Там повече от хиляда мъже, жени и деца... са се тласкали, мачкали, тъпчели и задушавали до смърт от отровения с нетърпим смрад въздух. Вазов. в) Измъчен, изтерзан. Ала чувството на недоволство и на болка от думите на свахата и зима връх. И душата ѝ остава отровена, сърцето студено и погледът ѝ хладен. Влайков. 3. Като същ. м. отровеният ‒ човек, на който действа отрова или е умъртвен с отрова. Отровеният бе спасен.
|