|
отрòк1, мн. -ци, м. Старин. Новородено дете; отроче. Едва влязла в горницата си, тя припадна, стискайки в лявата си ръка малка сребърна икона на отрока Исус, ухаеща на смирна и ливан. Ст. Загорчинов.
отрòк2, мн. -ци, м. Истор. Във феодална България ‒ закрепостен към земята селянин, зависим от феодала. По тогавашните полуфеодални обичаи, тия селяни бяха прикрепени към земята си. Такива зависими селяни се наричаха тогава отроци и парици. Вазов.
|