отрỳден, -а, -о, прил. Който е прекарал живота си в тежък труд, измъчен от труд. Простичкото му наивно и добродушно лице имаше калнокафяв цвят, какъвто имат най-отрудените селски работници. Вежинов. || Изморен. И знае пътникът отруден, че в презнощ тръпните листа / с участен ромон ще му спомнят на миналото повестта. Дебелянов.
|