отрỳпвам, -аш, несв.; отрỳпам, -аш, св., прех. 1. Трупам от всички страни, трупам върху някого или нещо; затрупвам, засипвам. Роднини и дружки я накитиха и отрупаха е цветя. Влайков. Няколко пъти правиха водосвет,... отрупаха с дарове св. Иван Изцелителя, но нищо не помогна. Елин Пелин. 2. Прен. Давам, изпращам в голямо количество; обсипвам. Отрупвам е подаръци. Отрупвам с поръчки. || Отправям към някого много въпроси, укори и под. Отрупаха го с хиляди въпроси. Йовков. Още е влизането си в двора, той отрупваше с псувни всекиго, който му се мерваше пред очите. Д. Немиров. Отрупвам с похвали. отрупвам се, отрупам се страд.
|