òтръки нареч. Само в съчет. с глагола иде и кратките дат. форми на личното местоимение ‒ сръчен съм, умея да направя нещо. А той беше сръчен и пъргав, всичко му идеше отръки, всичко вършеше хубаво и чисто. Йовков. Тя е у мене умна и разумна снаха и сичко ѝ иде отръки. Каравелов.
|