отря̀звам, -аш, несв.; отрèжа, -еш, мин. св. отря̀зах, св., прех. 1. С рязане отделям. После става, отрязва ми филийка хляб и поръсва я с шарена сол. Влайков. Няма да го отсека аз, ами ще отрежа ей-там ония клони. Йовков. 2. Режа на части, прерязвам. В ръцете му беше къса пушка, като че отрязана наполовина, овехтяла и ръждясала наистина, но вее пак здрава, тежка пушка. Йовков. Като че всички жици, които го свързваха със света, бяха отрязани. Ст. Ц. Даскалов. Отрязвам въжето. 3. Прекъсвам, преграждам пътя за настъпление. Отделните карета на румънските роти, които бавно се оттегляха през стърнищата, бяха прегазени. Авангардът беше отрязан и заобиколен. Йовков. Неприятелят отряза пътя на отстъпващите войски. 4. Разг. Рязко отхвърлям молба или предложение. Ако искате, аз ще кажа на командира да ви вземе в отреда. Но Савко изведнъж го отряза: ‒ Ние и сами можем да му кажем. М. Марчевски. Ама кани ли те? ‒ Уха! ‒ А ти? ‒ Отрязах го. Г. Караславов. || Рязко и категорично казвам решението си за нещо. Минка се яви плаха и разтреперана. ‒ От днес нататък от прага навън да не си мръднала... Тук, в къщи, ‒ толкоз!... Каза и отряза. Ц. Церковски. отрязвам се, отрежа се страд. □ Отрязал му главата (разг.) ‒ напълно прилича на някого. Отрязвам квитанцията на някого (разг.) ‒ отказвам рязко някому нещо. Отрязвам си главата (разг.) ‒ напълно съм уверен в истинността на нещо, сигурен съм в нещо, гарантирам за нещо. Аз главата си отрязвам, не докторът е невинен. Вазов.
|