отсàм. I. Нареч. 1. На тази страна, където е лицето, което говори. Противоп. оттатък. Едни минават / и бързо се оттатък окопават, / а други пък отсам дочакаха нощта. К. Христов. 2. Откъм страната, която е по-близко до лицето, което говори, откъм предната страна. Стрина Радовица се върна, взе пак писмото..., гледа го отсам, гледа го оттатък, като че иска да го прочете. Влайков. II. Предл. За означаване, че нещо се върши или се намира на място, което е през нещо откъм страната на лицето, което говори. Преминахме ние отсам Марица. Ст. Загорчинов. Селото е отсам планината. □ Отсам-оттатък ‒ от тази и от другата страна. И дядо Либен имал пълно право да го погледа отсам-оттатък и да си помисли: „Я гледай ти какъв е тоя мях“. Каравелов.
|