отсèчен, -а, -ο. 1. Прич. мин. страд. от отсека. Бялата му глава се повдигна от възглавницата и падна пак като отсечена. Елин Пелин. 2. Като прил. ‒ а) Който е отделен със сечене. Печално стърчат черните дънери на отсечените дървета. Вазов. Из гората се войници надалеч / събират ‒ два от тях поднасят му на меч / отсечената в бой глава на Никифора. П. П. Славейков. б) Рязък, отривист. Понякога той правеше бележки с висок, отсечен глас. Елин Пелин. Лазар пак чуваше отсечените, твърди удари на сърцето си. Дим. Талев. Крачките му бяха отсечени, бързи. Г. Райчев. Отсечен залп. Отсечен такт. в) Който се спуска надолу отвесно, право. Близко някъде по рязко отсечения горски ръб екна песен. Ц. Церковски.
|