отсѝчам, -аш, несв.; отсекà, отсечèш, мин. св. отся̀кох, прич. мин. св. деят. отся̀къл, -кла, -кло, мн. отсèкли, св., прех. 1. Като сека, отделям напълно. Което дърво не дава плод, отсичат го. Вазов. Дървото не покара вече млад филиз и на другата година го отсякоха. Йовков. При чешмата той спря и отсече една пръчка от върбата. Елин Пелин. Отсекли му главата. || Геом. Отделям. Две успоредни равнини отсичат от успоредните прави равни отсечки. 2. Поет. Очертавам рязко. Гаснат звездите, бледнее небето, / гледай как върше отсичат гори! П. П. Славейков: Зад него от двете страни / на речния пролом се подаваха гола чукари, които висеха над Етъра или отсичаха в далечина та човешки лица с набърчени чела. Ст. Загорчинов. 3. Правя да звучи, изговарям рязко. Той застана на място и продължи, като ясно отсичаше думите. Ив. Хаджимарчев. Бодрият и жизнерадостен такт, който отсичаха ударите на дайретата и на чампарите, събуждаха у него откъслечни видения. Йовков. 4. Противопоставям се на мнение, предложение. Тогава да го наречем Сивко?... ‒ Хайде да е Крум. ‒ предложи Янко. ‒ Не става! ‒ отсече Вълко. Ем. Станев. По едно време се заговори и вън, между някои люде, да замести остарелия вече писар в общината, но Лазар отсече: ‒ Не е работа за мене. Дим. Талев. Свъси вежди и отсече сърдито: ‒ Оставете ме на мира! Тая вечер не ми се приказва. К. Петканов. Рече и отсече. || Рязко, твърдо и категорично казвам решението или мнението си. Сам той не знаеше какво става с Индже, но не искаше тъй лесно да скъса с него. И отсече: Ще вървят подир Индже! Йовков. Война ще има! ‒ отсича авторитетно генералът, като човек, който държи съдбините на цяла Европа в ръцете си. Св. Минков. Детинска работа ‒ отсече троснато и безгрижно стрина Тодорана. Елин Пелин. отсичам се, отсека се страд. □ Отсичам пазарлък (разг.) ‒ спазарявам се, свършвам пазарлък. Отсичам път ‒ отрязвам, прекъсвам, пресичам път за отстъпление. Озъртат се и Бога молят / черкезите да им не отсекат / из някой тъмен дол спасителния път. К. Христов.
|