отсѝчам се, -аш се, несв.; отсекà се, отсечèш се, мин. св. отся̀кох се, прич. мин. св. деят. отся̀къл се, -кла се, -кло се, мн. отсèкли се, св., непрех. 1. Поет. Откроявам се, очертавам се рязко. Отсякоха се в дрезгава простори / ред върхове. П. П. Славейков. Тъмната линия на гребена, начупена от контурите на дребни скали, рязко се отсичаше на ясното, червено небе. Йовков. 2. Звуча, прозвучавам рязко. Думите се отсичат ясно и отчетливо от устата му и се разнасят с приятния чиличен звук на гласа му. Елин Пелин. □ Отсичат ми се ръцете (краката) ‒ отмаляват ми силно ръцете (краката).
|