|
отслàбвам1, -аш, несв.; отслàбна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. 1. Ставам физически слаб, загубвам от теглото си; измършавявам. Веднъж Белчо заболя Той отслабна страшно. Елин Пелин. Той и без това не беше здрав, но сега отслабна още повече, лицето му повехна и се проточи. Йовков. || От силно преживяване или умора загубвам сила, отпадам. Ръцете ѝ отслабват, отпущат се, не могат да свържат двата края на въжето. К. Петканов. 2. За сетива ‒ ставам по-слаб, загубвам възприемчивостта си. Ушите му заглушаха и очите му полека-лека отслабваха. Елин Пелин. Паметта му отслабна. 3. Ставам по-слаб, намалявам силата си. Дъждът отслабна, па съвсем престана. Вазов. Горещината навън бе отслабнала и из полето на вълни се донасяха тъжни жетварски песни. Елин Пелин. От тая минута боят явно почна да отслабва. Гърмежите ставаха все по-редки и по-редки. Йовков.
отслàбвам2, -аш, несв.; отслàбя, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Правя да стане по-слаб, намалявам силата на нещо. Колоната напредваше без да отслабва хода по дясната страна на шосето. Вежинов. Тоя шумен живот, без да отслаби темпа си, продължава почти цял месец. Йовков. Отслабват фронта 2. Отпускам нещо стегнато. Кравата взе да посяга на тревата и го дръпна. Той се изви, отслаби повода и запристъпя по нея. И. Волен. отслабвам се, отслабя се страд.
|