отспѝвам си, -аш си, несв.; отспя̀ си, -ѝш си, мин. св. -àх си, св. непрех. Спя до насита; наспивам се. Майката затвори вратата, залости я, свали черга от дрешника и го покри. ‒ Ха, тъй ‒ отспи си и ще ти мине! К. Петканов. Той не бе си отепал хубаво, снощи се беше прибрал твърде късно. Кр. Григоров.
|