отстоя̀вам, -аш, несв.; отстоя̀, -оѝш, мин. св. -оя̀х, св., прех. Твърдо защитавам нещо. Макар че пред хората се стесняваше и срамуваше, ала в душата си той бе сърцат и готов бе с всички сили да отстоява онова, което му бе мило и скъпо. Влайков. Отстоявам правата си. отстоявам се, отстоя се страд.
|