отстранà нареч. 1. Вляво или вдясно от някого или нещо; встрани. Гледа ‒ на една нива там отстрана сама жътварка жъне. Влайков. Висока е тамо натрупана клада /... А по-отстрана, под разкошен заслон, / Кир гордо е седнал на царский си трон. П. П. Славейков. 2. Откъм страничната част на нещо, не отпред. Не се опитвайте да видите върховете на скалите, между които тече реката.... напразно гледате ‒ можете да ги видите само отстрана. Ал. Константинов. || По страничната част на нещо. Аз седло ще ти обшия / със свила отстрана. П. Р. Славейков. 3. От известно разстояние. А с усмивка благодушна / гледат старци отстрана / и лулите им светулкат / в околната тъмнина. П. П. Славейков. □ Гледам (наблюдавам) отстрана ‒ а) Гледам безучастно. б) Чужд съм на нещо, не го познавам добре. Ти гледаш отстрана моите работи и затова ти се струва, че моите неприятности са незначителни и дребни.
|