отстранèн, -а, -ο. 1. Прич. мин. страд. от отстраня. Той е отстранен от служба. 2. Като прил. ‒ а) Който се намира настрана; отдалечен, уединен. Ако той минаваше оттука, не беше за друго, а защото по тия отстранени места, по които не ходеха нито хора, нито добитък, имаше хубава трева. Йовков. Каква неприятност, ‒ каза тя като на себе си и отведе другарите си на една отстранена маса в ъгъла. Елин Пелин. б) Временно лишен от право да участва в нещо, да работи, да присъства и под. Отстранените ученици бяха приети отново.
|