отстраня̀вам, -аш, несв.; отстраня̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Дръпвам, отмествам, махвам настрана. В същия миг Стефчов стана, отстрани Мунча от вратата и излезе. Вазов. Той посегни към нея и поиска да я прегърне. Но тя го отстрани тихо. Елин Пелин. Тръгнаха из една тясна пътечка, като отстраняваха с ръка надвисналите вейки, за да могат да минат. Йовков. 2. Правя да се махне някой от някаква дейност, да не участва повече някъде. Работата беше очевидна: те искаха да ме отстранят от Бяла доде си намерят тамо друг учител. П. Р. Славейков. Нали се стремеше да отстрани от общината тия пакостни хора и да им отнеме властта и силата? Влайков. || Временно забранявам някому да изпълнява длъжност или да присъства някъде. Отстранявам от длъжност. Отстранявам от училище. 3. Махам, премахвам. Край нея беше спокойно и радостно, тя отстраняваше всички грижи и тревожни мисли, като светилник в тъмна стая. Дим. Талев. Отстранявам пречките. Отстранявам недостатъците. Отстранявам подозренията. отстранявам се, отстраня се страд.
|