отстъплèние, мн. -я, ср. 1. Оттегляне на войски от заетите позиции или територии, поради настъпване на неприятеля. Немците не издържаха натиска и отстъпиха. Суматохата е немските редове се усилваше, отстъплението им губеше все повече и повече своя организиран характер. Вежинов. Четири часа се бихме в самия град. Даде се команда за отстъпление. Дим. Талев. Минавам в отстъпление. 2. Отклонение от основната тема в изложението. Лирическо отстъпление.
|