отстъпчѝв, -а, -о, прил. Който е склонен да отстъпва, да прави отстъпки на другите ‒ при спор, изказване на желания, мнения. Иван беше и така добър и отстъпчив, но Еньовото смирение учуди всички. Елин Пелин. И аз тъй ще река, ‒ съгласи се Нейко, който... изведнъж стана отстъпчив и мек. Йовков. Ти си вече такъв добър, такъв отстъпчив, Симо, ‒ ти си съгласен с всичко, каквото аз кажа или пожелая. Г. Райчев.
|