отстъ̀пям, -яш, несв.; отстъ̀пя, -иш, мин. св. -их, св., непрех. Отстъпвам. Скоро те хванаха да отстъпят насам бързешката. Вазов. Французите отстъпяха. Всички в село бяха се спотаили зад затворените прозорци и врати. Йовков. В общото нещастие... чувство на взаимно състрадание ни караше по ред да отстъпяме място на всички пред спасителните отверстия. Величков. Но щом дойдеше работата до прение, изведнъж отстъпяше. Вазов.
|