отсъ̀ждам, -аш, несв.; отсъ̀дя, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Като съдя, решавам, определям нещо; издавам присъда, определение. Съдът ми отсъди нивата, ама аз я не ща. Нека остане за двама ни. А. Каралийчев. 2. Решавам, определям. А на главата ми постави Асеновата корона. Дали с чест и с мъдрост съм я носил, бог само ще отсъди. Ст. Загорчинов. Като агне стоеше тя между нас, а ний се гледахме като вълци, готови да се направим на късове. Но клетва бяхме дали да оставим Курта да отсъди… „Кого искаш! ‒ негова ще бъдеш!“ Йовков. || Определям, отреждам, някому нещо. О, дай ми, боже, в мъка да живея: /.../ Во неволя / за мен си ти отсъдил да живея. П. П. Славейков. 3. Произнасям се, заключавам. Говедарят я разгледа и отсъди: ‒ Не е лошо. А. Каралийчев. Ще мине, ви казвам / ‒ отсъди авторитетно Трифон. А. Гуляшки. отсъждам се, отсъдя се страд.
|