отсъ̀ствам, -аш, несв., непрех. 1. Не съм налице, не съществувам. Но той имаше и друго, което отсъстваше у тях: непобедимо търпение и постоянство. Вазов. 2. Няма ме някъде, не присъствам някъде. Нему беше съвестно да отсъства от Клисура в един ужасен час за нея. Вазов. || Не се явявам на училищни или служебни занятия. Днес отсъстват двама ученика. От работа отсъстват по болест 5 души.
|