отсъ̀ствие, мн. -я, ср. 1. Положение, когато нещо го няма, не е на лице. Това съвършено отсъствие на ентусиазъм, тоя тесен, дори жесток егоизъм на добрия човек наскърбиха писателя. Вазов. Отсъствие на уважение. 2. Положение, когато някой не се е явил, не се намира на определено място, не присъства някъде. Противоп. присъствие. Гроздан не забеляза и отсъствието му, както не забеляза и отсъствието на поп Дона. Йовков. || Неявяване на някого на учебни или служебни занятия. Имам две неизвинени отсъствия. Извинявам някому отсъствията. Отсъствия по болест. □ Пиша някому отсъствие (разг.) ‒ отбелязвам в съответната книга, че някой не се е явил на училище.
|