отся̀вам, -аш, несв.; отсèя, -èеш, мин. св. отся̀х, прич. мин. св. деят. отся̀л, -а, -о, мн. отсèли, прич. мин. страд. отся̀т, -а, -о, мн. отсèти, св., прех. 1. Като сея със сито, отделям, очиствам нещо. Щом се върнеше от нивата, залавяше се на работа из двора..., бъркаше зоб, отсяваше жито и не бързаше да излезе по дюкяните. К. Петканов. 2. Сея със сито известно количество или колкото ми трябва. Отсей едно кринче жито. Отся брашно, за да меси. отсявам се, отсея се страд.
|