отся̀дам, -аш, несв.; отсèдна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. 1. Слизам от кон или от друго животно, което яздя. Мрак припадна, / лудо младо не отсяда: / враня коня разиграва ‒ / дълга пътя заминава. Ц. Церковски. Чужд кон да възседнеш, на сред път да отседнеш. Погов. 2. При пътуване ‒ спирам в хотел и под. за нощуване, кратък престой, почивка. И додето по-раншният началник всякога спираше в механата на кмета, сега новият... отседна в механата на Прангата. Влайков. Късно вечерта пристига следователят с околийския лекар и отсядат при Танаса. К. Константинов.
|