отся̀нка, мн. отсенки, ж. 1. Разновидност на един и същ цвят в зависимост от различната сила на тона; нюанс. Пустинний към Чаталджа вид / не е от багри уморен и сит. / Трепти той лек, в отсенки се прелива. К. Христов. 2. За душевни преживявания и под. ‒ тънка особеност или леко различие в едно и също явление. Променливият ритъм...и чевръстият език... ни въвождат... в най-тънките отсенки на настроението. П. П. Славейков. Да владееш езика, това значи да умееш да предадеш мисълта си по възможно по съвършен начин, да предадеш не само основното ѝ съдържание, но и най-тънките ѝ отсенки. Отсенка в значенията на думите.
|