оттàм нареч. 1. От място, където не се намира лицето, което говори; от онова място, от там. Противоп. оттук. Я заведи госпожата до главната улица, оттам сама ще се оправи с бележката ми. Вазов. На най-високия край на полянката гората редееше съвсем и оттам се виждаше голото теме на хълма. Ст. Загорчинов. 2. При глаголи като минавам, преминавам и под. ‒ през място, където не се намира лицето, което говори. Всеки ден минавам оттам. 3. Откъм другата страна, откъм обратната страна. А майката на Янко ту плачеше, ту се смееше, въртеше го в ръцете си, обръщаше го ту отсам, ту оттам, сякаш не можеше да повярва, че синът ѝ се е върнал цял-целеничък, че нищо не му липсва и толкова е порасъл. Ем. Коралов. 4. Книж. Поради това, вследствие на това. Гьоре Павлев не знаеше що е страх или умееше да го надвива и в това беше неговата сила, оттам идеше и просветлението на неговия прост ум. Дим. Талев. Преломът в неговия дух не се бе извършил напълно: оттам колебанията, оттам противоречията. Вазов. □ Оттам нататък ‒ а) От онова място нататък. б) От онзи момент насетне; оттогава нататък, за напред. Оттук-оттам ‒ от различни места.
|